Като приемат и съхраняват свободните парични средства на предприятията банките съвсем естествено поемат и задължението да извършват всички видове плащания за тяхна сметка. Те стават основен участник в уреждане на плащанията в народното стопанство. От тяхната дейност зависи в голяма степен срочното и ефективно протичане на разплащателния процес, спазването на договорната и платежната дисциплини, намаляването на парите в обръщение и пр. Това налага да се познават добре задълженията и действията на банките в тази област. Още повече, че те влияят непосредствено върху организацията и технологията на отчетния процес. Срочното и законосъобразно уреждане на сметните отношения между фирмите е от съществено значение за укрепване на финансовата дисциплина и за повишаване ефективността от стопанската дейност. Поради това тя е обект на конкретно правно регламентиране. За целта у нас е издадена специална Наредба за плащанията, обнародвана в ДВ, бр. 63/1992г. В нея се разглеждат (регламентират) основните положения, които трябва да се спазват при осъществяване на плащанията между предприятията. Според Наредба 3, плащанията в страната се извършват в български левове като се предават налични пари или се превеждат суми, намиращи се по сметка в съответен финансов институт. В чуждестранна валута плащания могат да се правят само в случаите, предвидени в нормативните актове, регламентиращи валутния режим на страната. Превеждането на левове зад граница и водене на сметки в левове извън територията на страната не се допуска. Плащанията се извършват като се използват строго определени и стандартизирани платежни документи. Те се попълват, като се спазват изискванията, предвидени в съответните стандарти.
8.1 Отчитане на плащанията чрез директен трансфер (вирмент)
Чрез тази форма обикновено се уреждат сметни отношения между фирми, които се намират в едно населено място или се обслужват от един банков институт. При нея доставчикът предава стоката, извършената работа или оказаната услуга на купувача (платеца) и той нарежда на обслужващата го банка да заплати стойността й. За целта купувачът (платецът, наредителят) отправя до обслужващата го банка специално нареждане за плащане (обр. БУС 109211 или 109212). Нареждането се изплаща от банката безкасово като се използва авоарът на предприятието – платец по неговата сметка в банката. Събраната сума се поставя на разположение на доставчика (бенефициента, получателя) по неговата разплащателна или заемна сметка. За направените плащания се уведомяват клиентите като им се изпращат съответни писма. За целта се използват копия от представените нареждания за плащане. Редът на плащането, възприет при тази форма, определя съдържанието на извършваните счетоводни записвания. Те трябва да отразяват: 1. Намалението във величината на средствата, с които платецът разполага по съответната си сметка в банката. Най-често това е неговата разплащателна сметка, водена към синтетична сметка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове. Като пасивна сметка, тя се дебитира със сумата на направеното плащане; 2. Увеличението на авоара, с който бенифициентът разполага в банката. Като източник на средства, пораждащ задължение на банката, авоарът се отразява по съответната пасивна сметка, водена към група 17 Привлечени средства в левове и по-конкретно в сметка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове. Тъй като със сумата на плащането задължението на банката към бенефициента по авоара се увеличава, посочената пасивна синтетична сметка се кредитира. Така счетоводното записване за отразяване на извършеното плащане придобива следното съдържание: Д-т сметка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове – аналитична сметка на платеца/ К-т сметка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове аналитична сметка на бенифициента; Извършените плащания се документират като на клиента се изпращат уведомителни писма. За такива се използват най-често съответно подписани копия от нарежданията за плащане. Директният трансфер може да се използва и при междуградски плащания. Единственото различие е, че при тях възникват сметни отношения между банките, обслужващи платеца и бенефициента (виж схеми 1 и 2). В този случай директният трансфер може да се извърши чрез изпращане на документите по пощата, чрез телеграфен превод или чрез БИСЕРА. Тук задачата на счетоводството е да отрази не само промяната в принадлежността на средствата, настъпила в резултат на плащането, но и възникналите въз основа на него вътрешнобанкови или междубанкови сметни отношения. По-конкретно трябва да се посочи, че за банката на платеца възниква задължение към банката на доставчика. То се отразява като се кредитира съответната активно-пасивна сметка за отчитане на тези разплащания и по-точно сметка 431 Издадени преводи или 461 Разни вътрешни разчети. В банката на доставчика задачата на счетоводството е да посочи, че в резултат на извършеното плащане за нея е възникнало право на вземане от банката на платеца в размер на инкасираната сума. То се отразява по дебита на сметките за отчитане на междубанковите сметни отношения и по-точно по сметка 432 Получени преводи или 461 Разни вътрешни разчети. Съобразно това, счетоводната статия за направеното плащане е: а) в банката на платеца: Д-т сметка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове аналитична сметка на платеца/ К-т сметка 431 Издадени преводи Респ. С/ка 461 Разни вътрешни разчети; б) в банката на доставчика: Д-т сметка 432 Получени преводи Респ. 461 Разни вътрешни разчети/ К-т сметка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове аналитична сметка на доставчика
8.2 Отчитане на плащанията чрез използване на т.нар. незабавно инкасо
В повечето случаи фирмите се намират в постоянни или продължителни връзки помежду си. Познават се и се ползват с взаимно доверие, дължащо се както на доброто им финансово състояние, така и на утвърденото им име на контрагенти, спазващи традиционно установените изисквания на търговската етика. В тези случаи сметните отношения между тях се уреждат като се използват възможностите на инкасовата форма. При нея платежният процес протича така: доставчикът (бенефициентът) изпраща стоката, респ. предава работата или услугата на купувача (платеца), а документите за нея представя в банката за събиране (инкасиране) на тяхната стойност. Банката на доставчика изпраща получените документи на посочената от него банка за събиране (инкасиране) на сумата им. Банката на платеца от своя страна уведомява последния за получените документи с покана да направи необходимото за тяхното приемане и плащане. Платецът проверява дали изпратената стока, респ. предадената работа или услуги съответства на условията, предвидени в договора, и дава нареждане за плащане. Събраната сума банката на платеца превежда на банката на доставчика и тя от своя страна я предоставя на доставчика (бенефициента). Така организирана и проведена инкасовата форма създава някои неудобства за доставчика (бенефициента). Сред тях особено значение има вероятността стоката (услугата) да не бъде приета и заплатена от купувача. В този случай той понася загуби в размер на направените разходи по изпращане и връщане на стоката и губи лихвата върху стойността на стоката за съответното време. Възможни са и други загуби, дължащи се на пропуснати ползи. За да се неутрализира проявлението на тези отрицателни страни на инкасовата форма, в новата Наредба за плащанията се предвижда да се използва т.нар. незабавно инкасо. При него купувачът (платецът) дава предварително съгласие плащането да се извърши незабавно от неговата сметка по искане на доставчика (бенефициента,получателя). Съгласието се предава на обслужващата го банка, като се използва бланка с определен образец (БУС 1092). Копие от съгласието се изпраща и на доставчика (бенефициента,получателя). За да се предпази от недобросъвестно или некачествено изпълнение на сделката, купувачът (платецът) може да постави условия за прилагане на незабавното инкасо. В този случай банката приема искането на доставчика (бенефициента) за незабавно инкасо след като се увери, че са изпълнени условията, поставени от платеца. Плащането се извършва въз основа на платежно искане, предоставено от доставчика (бенефициента,получателя). За целта се използват съответни стандартизирани документи (обр. БУС 1092 Ь и 1092 Ь2). Въз основа на платежното искане банката на доставчика изисква от банката на купувача (платеца) да събере (инкасира) сумата от неговата сметка. Последната събира сумата веднага, т.е. в рамките на работния ден, и я превежда на банката на наредителя. Тя от своя страна поставя сумата на разположение на получателя по неговата разплащателна, заемна или друга сметка. Ако по сметката на платеца няма достатъчно средства за изплащане на представеното платежно искане, изплащането му се отлага до набиране на необходимите за това средства. В банката на платеца се отразява: а) намалението на авоара, с който платецът разполага по разплащателната си сметка при нея. Това се постига като се дебитира сметка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове; б) увеличението на задължението на банката на платеца към банката на доставчика в размер на инкасираната сума. То се постига като се кредитира съответната активно-пасивна синтетична сметка за отчитане на вътрешнобанковите и междубанковите разчети 431 Издадени преводи или 461 разнивътрешни разчети. Съобразно с това в банката на платеца счетоводната статия за отразяване на инкасираната сума придобива следното съдържание: Д-т сметка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове – аналитична сметка на доставчика/ К-т сметка 431 Издадени преводи Респ. 461 Разни вътрешни разчети; В банката на доставчика се отразява: а) Възникналото право на вземане от банката на купувача в размер на инкасираната сума; б) поставянето на инкасираната сума на разположение на доставчика чрез увеличаване на авоара му по разплащателна сметка в банката. За целта в нея се дебитира сметка 432 Получени преводи респ. 461 Разни разчети и се кредитира 1713 разплащателни сметки на търговски предприятия в левове.
8.3 Отчитане на плащанията чрез акредитив
При акредитива документите за изпратената стока, извършената работа или оказаната услуга се изплащат в местонахождението на доставката въз основана специално нареждане, което платецът (купувачът) отправя до обслужващата го банка (обр. 10 9281 и БУС 10 9252). Самото плащане се извършва под контрола на банката. Процесът на плащането при него протича така: платецът (купувачът) нарежда на обслужващата го банка да открие акредитив в полза на получателя при определена банка за сметка на средствата, които той има по сметката си в банката. В писменото акредитивно нареждане се посочват и конкретните условия, при наличието на които може да се извърши плащането: вид на стоката, работата или услугата; сума и срок на изпълнението им; документи, срещу които да стане плащането и др. Банката на бенефициента (доставчика, получателя) от своя страна уведомява последния за полученото нареждане и го запознава със съдържащите се в него изисквания. В същото време тя поема неотменимо задължение да заплати на бенефициента съответната сума, ако той е спазил условията, съдържащи се в акредитивното нареждане. В зависимост от постигнатото споразумение между наредителя, банката на наредителя и банката на получателя, акредитивите могат да се откриват с предварително блокиране на сумите от сметката на платеца или за сметка на банков кредит с предварително (напълно или частично) или последващо превеждане на сумата на банката на получателя. Това означава, че акредитивите могат да бъдат с покритие или без покритие. Те могат да бъдат също отменими и неотменими, потвърдени и непотвърдени. Ако акредитивът е открит като неотменим, платецът (наредителят) няма право да променя условията, поставени при откриване на акредитива, ако предписаните
документи са представени, а условията и сроковете са спазени. При потвърдения акредитив банката приема неотменяемо задължение да заплати стойността на представените документи по акредитива, ако са спазени условията му. За всяка промяна в условията на отменим акредитив наредителят уведомява получателя на банката, при която е открит акредитивът. Наредителят не може да променя условията по отношение на изцяло или частично платени суми по акредитива. Банката проверява внимателно представените от бенефициента документи, за да установи дали са спазени дадените указания от платеца. В случая тя действа като пълномощник на издателя на акредитива и защитава изцяло неговите интереси. Оттам идва и наименованието на тази форма на безкасово плащане. Акредитивът се закрива след изчерпване на сумата по него или приключване на сделката, за която е бил открит. И при изтичане на установения за него срок. Ако при закриване на акредитива по него остане неизползван остатък, той се възстановява по сметката на наредителя. При това, ако закриването е в резултат на изтекъл срок, сумата се възстановява от банката, при което се води сметката, служебно. В останалите случаи възстановяването се извършва по нареждане на получателя. При отчитане на плащанията чрез акредитив се използват посочените две сметки за отразяване на вътрешнобанковите и междубанковите сметни отношения и на средствата, с които предприятието разполага по разплащателната си сметка в банката. Това е така, защото с откриването на акредитива се намаляват средствата на наредителя по разплащателната му сметка и се увеличават задълженията на банката към банката на доставчика, на която реално не се пренасят и предават налични пари. С оглед на това, при откриване на акредитив с покритие в банката на наредителя се съставя статията: Д-т сметка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове аналитична сметка на наредителя/ К-т сметка 4311 Издадени преводи в левове Респ. 461 Разни вътрешни разчети; В банката на доставчика (бенефицента) счетоводното записване придобива малко по-специфичен характер. Той се обуславя от това, че: 1. получените по сметката средства не се предоставят на бенефицинета веднага, а остават да му се дължат; 2. Поетото задължение към бенефициента има конкретно определен характер – то ще се изпълни при спазване на условията, посочени в нареждането за откриване на акредтива. Това налага задължението да се отразява по специална синтетична сметка, която да показва целевия му характер. За целта се използва специалната синтетична сметка 1734 Средства по открити акредитиви в левове, включена в гр. ХVII на националния банков сметкоплан – Привлечени средства. В съответствие с това, в счетоводството на банката на бенефециента статията за откриване на акредитива ще бъде: Д-т сметка 432 Получени преводи Респ. 461 Разни вътрешни разчети/ К-т сметка 1734 Средства по открити акредитиви в левове
