7.1. Решения в сферата на пласмента (маркетинг)
От години се наблюдава едно развитие от пазар на продавачите към пазар на купувачите . Продажбите на един такъв пазар стават все по-трудни, трябва да се преодоляват значителни пазарни съпротивления. Ето защо функционалната сфера на пласмента вече има нови задачи.
Първо става въпрос за прилагане на целите за пласмент, които се извеждат от главните цели на едно предприятие:
• Конкретна цел: Пласмент на една запланувана програма за производство в определения период
• Формална цел: Постигане на един заплануван оборот (финансово покритие = оборот минус вариращи разходи) през периода на планиране.
Тези глобални цели йерархично се делят на по-специални (под-) цели за определените групи продукти, чак до отделния продукт, за определените сфери на пласмент, чак до отделния регион и за определените групи клиенти, чак до отделния клиент.
Маркетингът обхваща съзнателното, пазарно ориентирано управление или пазарно ориентирано поведение, но така също и собственото активно оформяне на пазарните връзки, тоест всички стъпки от проучване и създаване на нуждите до покриването им, това означава в крайна сметка пазарната насоченост на цялото предприятие. Необходимите за тази цел данни трябва да се събират постоянно чрез всеобхватни пазарни проучвания.
Конкретните цели за пласмент, които се извеждат от тези глобални цели, трябва да се прилагат чрез използване на инструментите на пласментната политика (маркетингов микс), при което трябва да се съблюдават вътрешни и външни рамкови условия на предприятието. Предпоставки за тяхното използване или за основите на маркетинговите решения са, както вече беше споменато:
- Сегментиране на пазара (разделяне на пазара) и
- Проучване на пазара (пазарен анализ и пазарна прогноза)
На базата на резултатите се вземат решения относно използването на маркетинговия микс, тоест относно оптималната комбинация от инструментите на пласментната политика, която представлява една маркетингова програма.
(Преглед на пазарното, съответно маркетинговото проучване и компонентите на маркетинговия микс са посочени в Приложение 23.)
7.2. Решения в сферата на производството и снабдяването
От главните цели на едно предприятие се извеждат също и производствените цели:
- Конкретна цел: изготвяне на една запланувана програма за производство за периода на планиране
- Формална цел: постигане на едно запланувано финансово покритие, тоест да се реализира дадена програма за пласмент с минимални производствени разходи
- Други възможни подцели, съответно странични цели: оптимална логистика, висок стандарт на качество на продуктите, гъвкавост на производството, социални и екологични цели.
Общите цели на икономиката на производството също се разполагат в рамките на една йерархична структура: например минимални производствени разходи на единица количество или минимални производствени разходи за даден период.
Постигането на тези цели изисква изпълнението на задачите на икономиката на производството в рамките на планиране, управление (PPS) и контрол на производството.
Към частичните планове се числят:
- Планиране на производствената програма (планиране на продукцията)
- Планиране на производствените фактори (планиране на вложените материали)
- Планиране на процеса на производство (планиране на количеството материали и труд, необходими за даден процес)
- Управление на производството
- Контрол на производството
Основната форма на компютъризираното производство.За да могат да се формулират икономически твърдения, свързани с производството, е необходимо да се създаде една типология на производството, при която се различават
видове продукция (например корабостроене)
видове използвани материали (например с голямо потребление на труд, на средства за производство)
и видове процеси (например производство на автомобили),
като още се прави разграничение на единично или масово производство, серийно или типово производство.
Планиране на производствената програма
Тази област от частичното планиране на икономиката на производството може да се извършва само в тясно съгласуване, а ако е възможно и дори едновременно с планирането на програмата за пласмента.
Следователно по принцип изходна база е планирането на пласмента. Основният проблем тук е в непостоянното развитие на пласмента (колебания в пласмента). Производството би трябвало на да се нагажда поетапно към колебанията в пласмента, за да се постигне един минимум на разходите при съблюдаване на разходите за лихви, складиране и разходите за производствен капацитет.
В дългосрочен план производствената програма се определя в рамките на едно стратегическо решение, което има отношение особено към силните и слабите страни на производствената сфера. Заедно с избора на производствени капацитети това решение образува рамката, в която се извършва дългосрочното оперативно планиране на производствената програма. Други възможни действия са определяне на производствените количества за всеки отделен вид продукт през време на периода, при което еднозначно преобладават гореспоменатите аспекти от икономиката на пласмента.
Планиране на производствените фактори
След определяне на производствената програма трябва да се отговори на въпроса кои производствени фактори и в какви количества трябва да се използват за реализирането на тази програма.
Икономическата теория на предприятието анализира отношенията между вложените материали и продукцията в едно предприятие в рамките на теорията за производството и теорията за разходите. Производствената теория се занимава с количественото съотношение между вложени материали и готова продукция, докато разходоориентираната теория цели да обхване преди всичко закономерности между количеството на готовата продукция и количеството на вложените материали, оценени на базата на цената на производствените разходи (= разходи).
Следователно става въпроси за разпознаване на взаимовръзката между количеството на вложените производствени разходи и количеството на добив от производствените фактори. При различното съотношение между вложените материали и готовата продукция се образуват различни видове функции на производството.
Като се съблюдава наличието или липсата на технически обусловено съотношение при използването на производствени фактори, се разграничават три вида производствени функции:
(1) Взаимозаменяема (тип А),
(2) Ограничаваща (тип Б),
(3) (2) с ограничена заменяемост на производствените фактори (тип В).
Функцията на производството намира отражение в практиката под формата на спецификации, рецепти и работни планове.
Разходоориентирана теория
Производствените функции образуват основата за планирането на нуждата от производствени фактори. Като се оценят количествата на вложените производствени фактори (вложени материали) на базата на цените на производствените фактори, то от производствената функция се получава функцията на разходите. Следователно тя изобразява връзката между количеството на добив от производствените фактори (количеството на производителността) и количеството на вложените производствени фактори, оценени на базата на цените им. Разяснителните модели на разходоориентираната теория представляват основата за модерното изчисляване на разходите.
Дългосрочната необходимост от производствени фактори, при планирането на производствените средства и при дългосрочното планиране на работна сила и материали, се определя в рамките на стратегическо планиране на факторите. Но тесния смисъл на понятието снабдяване изключва обезпечаването на едно предприятие с:
- персонал - Човешки ресурси,
- финансови средства (сферата на финансовата икономика) и
- информация - Информационни системи.
Краткосрочното оперативно планиране на факторите обхваща следните фази:
- Планиране на необходимостта от материали
- Планиране на снабдяването и складирането на материалите
Планирането на необходимостта касае необходимите количества за съответния период на планиране.
Планиране на снабдяването и складирането на материалите
Целите на икономиката на снабдяването са предоставянето на необходимите за производството стоки в необходимите количества, от подходящото качество, в точното време и на точното място с формалната цел – да бъдат направени минимални разходи за снабдяване и складиране за съответния период. Това е, максимума в икономиката на материалите, чието прилагане на практика изисква интегрирана икономика на производството и материалите, което днес може да бъде постигнато посредством компютърни системи .
Следователно става въпрос за планирането и реализирането на така наречените “оптимални поръчани и доставени количества” .
Моделът за избор на оптималното поръчано количество позволява изчисляването на най-изгодните по отношение на разходите доставени количества, при които сумата от променливите разходи за складиране и фиксираните разходи за поръчката е сведена до минимум. Този класически подход за изчисляване на оптималното поръчано количество с течение на времето се допълва от въвеждането на хипотези, които са по-близко до реалността (например отстъпки за количество, финансови ограничения или ограничения във връзка с производствения капацитет).
Посредством набавянето на производствени фактори едно предприятие създава подобни пазарни отношения на пазара на средствата за производство, които са подобни на отношенията, които то създава с пласмента на продуктите си на пласментния пазар. Затова, аналогично на инструментите на пласментната политика на пласментния маркетинг, за постигане на целите на икономиката на снабдяването могат да бъдат използвани следните променливи:
- Програма за снабдяване
- Цени и условия на снабдяване
- Начини и партньори, съответно методи на снабдяване
- Комуникации в сферата на снабдяването
По-конкретните задачи на складовото стопанство .
Планиране на процеса на производство (планиране на количеството материали и труд, необходими за даден процес)
След определяне на производствената програма и осигуряването на производствените фактори (планиране на готовата продукция и вложените материали) следва заплануване на изпълнението на задачите в рамките на един процес на планиране. Това планиране на работния процес от една страна има за цел максимално натоварване на производствения капацитет и от друга страна минимален непрекъснат срок за изпълнение на задачите (конфликт между целите!). Чрез взимането под внимание на другите цели този конфликт се изостря още повече:
- Минимални непрекъснати срокове за изпълнение
- Оптимално натоварване на производствения капацитет (възможно най-малко време без натоварване)
- Оптимална интензивност на използването на машините по отношение на разходите
- Минимални разходи за складиране
- Абсолютно спазване на сроковете
За тази цел задачите трябва да се разпределят по работни места във времева последователност. Производствената програма за периода първо се разделя на отделни задачи, които могат да бъдат обработени наведнъж (без разходи за преоборудване или складиране) на едно работно място, в зависимост от оборудването му, и след това да бъдат складирани временно или окончателно. Това е планиране на серийния обем, наречено още обем на отделната задача или партиден обем.
Планирането на срокове или последователности, наречено още планиране на машинната заетост, представлява основата на управлението на производството. За планирането на срокове и последователности най-често се прибягва до методите на мрежовото планиране и методологии (приоритетни правила).
За проучване на оптималните обеми на отделните задачи/серии/партиди се използват формално същите модели на вземане на решения, както за проучването на оптималните поръчани количества.
Самото управление на производството се занимава с разпореждането на изпълнението на задачите и се грижи за обезпечаването му. Това управление е тясно свързано с производствения контрол, тоест надзора на произведените количества, срокове, качество, разходи, както и условията на работа.
Анализът на решенията и на хода на работния процес в производствената сфера е показал, че производството е тясно свързано с маркетинга и снабдяването. Относно планирането на труда и персонала, зает в производствената сфера, съществуват също взаимозависимости със сферата Човешки ресурси в предприятието.
Заключителни забележки
Гореизложения преглед дава само кратка представа за проблемите на икономиката на предприятието. Много съществени описания, обяснения и модели на взимане на решения в икономиката на предприятието можаха само да бъдат загатнати с едно единствено понятие, или пък липсват изобщо.
Ето защо е абсолютно необходимо да се четат учебници за общата икономическа теория на предприятието, за да се разберат връзките и взаимозависимостите между отделните области на икономиката на предприятието. В списъка с препоръчителната литература е предложен малък избор от тези учебници.
