Закона за счетоводството е основният нормативен акт, който се явява специален закон регламентиращ основните принципи и изисквания при организирането и воденето на счетоводството в България. Този закон се характеризира със своята стегнатост, лаконичност и с наличието на главно задължителни правни норми. Основната му насоченост е към изясняване на правилата и принципите, върху които се гради финансовото счетоводство, което предоставя информация на различни заинтересувани лица: инвеститори, кредитори, данъчни власти, правителство, доставчици и др.
Настоящия Закон за счетоводството се характеризира преди всичко със следното:
- налице е отделяне в самостоятелен закон на въпроса за независимия финансов одит и за дипломираните експерт-счетовдители;
- има подчертана лаконичност по отношение на въпросите за счетоводната форма, оценка и инвентаризация на активите и пасивите, като за тяхното изясняване се прави препратка към приложимите счетоводни стандарти;
- премахната е главата за главните счетоводители и е заместена със “съставители на годишните финансови отчети”;
- премахнати са форматите на счетоводен баланс, отчет на приходите и разходите, отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал, които бяха предоставени като приложения към стария закон.
По-важните въпроси, които са регламентирани в Закона за счетоводството са следните:
- на първо място определени са субектите, които задължително водят счетоводството. Според Търговския закон всеки търговец е длъжен да води търговски книги.
- на второ място е това, че всички предприятия у нас следва да водят двустранно счетоводство. Изключение от това правило са единствено предприятията, на които годишния оборот не надхвърля 50 000 лв. Ако едно предприятие се облага с патент и приходите му за предишната година са между 50 000 и 75 000 лв., то също следва да води двустранно счетоводство. ЕТ не е длъжен да води двустранно счетоводство.
- на трето място Закона за счетоводството визира изискването за хронологичност при счетоводното отразяване на стопанските операции.
- на четвърто място са регламентирани основните принципи на счетоводството. Счетоводните принципи са в основата на счетоводната политика на предприятието.
- на пето място Закона за счетоводството отделя значително внимание на въпроса за счетоводните документи и формата на счетоводството.
Глава първа на Закона за счетоводство разглежда общи разпоредби. Те са: изисквания към счетоводствата в предприятията; съдържание, съставяне и публичност на годишния финансов отчет; изисквания към лицата, които съставят Годишния финансов отчет /ГФО/.
Втора глава обхваща счетоводните документи и формата на счетоводните документи. Те са групирани в: първични, вторични, регистри и електронни документи. Регламентира се и проблема за формата на счетоводството и за реквизитите на документите.
Трета глава регламентира собствения капитал, приходите и разходите. Извършена е квалификация на активите и пасивите, собствения капитал /СК/, разходите и капитала. В състава на разходите се включват и данъците.
Четвърта глава обхваща инвентаризацията. Регламентирани са три неща: да се инвентаризират минимум на всеки 2 години; материалните запаси /МЗ/ - ежедневно; а всички активи и пасиви - преди изготвяне на Годишния финансов отчет.
Пета глава е за Годишния финансов отчет. Включва три раздела. Разглежда съдържанието на Годишния финансов отчет /ГФО/, включително - счетоводния баланс, отчет на приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал, приложения и др.
Глава шеста е за съхраняване на счетоводната информация.
Глава седма е за административно наказателни разпоредби - включва санкции от 100 до 50 000 лв.
В предходните и заключителни разпоредби на Закона за счетоводство се посочва, че до влизането в сила на международните счетоводни стандарти функционира национален съвет по счетоводство, който изготвя препоръчителен сметкоплан.